Стремително увеличаващата се стойност на златото продължава да доказва неговата сила и привлекателност сред инвеститорите. Към края на третото тримесечие на 2024 г. цените на златото се стабилизираха над прага от 2 600 щатски долара. Въпреки това средните общи разходи за добив, които обхващат всички преки разходи за добив, включително труд, материали, енергия, данъци и лицензионни такси, също отбелязаха скок вследствие на намаления добив, по-високите лицензионни такси и увеличените капиталови разходи за поддържане на съществуващите активи.

През третото тримесечие на 2024 г. средните световни разходи за лицензиране и данъци се увеличиха до 90 долара за тройунция, отчитайки ръст от 5% спрямо предходното тримесечие и 31% на годишна база. Капиталови разходи за поддържане на съществуващите активи също се повишиха до 303 долара на тройунция. Макар че това е съвсем леко увеличение от около 3% спрямо предходното тримесечие, то води до общо увеличение от 50%. Към момента средните общи разходи за добив са 1 456 долара за тройунция, което е най-високата стойност в историческите данни на Световния съвет по златото от първото тримесечие на 2010 г. насам.

 

Каква е връзката между нарастващите разходи и цените на златото?

Повишаването на цената на златото и увеличаването на общите разходи за добив често вървят ръка за ръка. Това е така, защото с покачването на цените на златото дори руда с по-ниско качество става икономически рентабилна за добив, при което е по-лесно да се компенсират по-високите разходи, свързани с по-сложните процеси на добив. От друга страна, лицензионните такси, данъците и капиталовите разходи за поддържане на съществуващите активи също се увеличават.

Същевременно скокът на капиталовите разходи за поддържане на съществуващите активи отразява и инвестициите в модернизация и в разработването на нови обекти от минните компании с нарастването на техните приходи и печалби.

 

Разходите се увеличават в световен мащаб, но с различни темпове

В Африка общите разходи за добив достигнаха 1 532 долара за тройунция, което представлява увеличение от 4% на тримесечна и 14% на годишна база. Тези увеличения се дължат главно на намаленото производство (напр. в Гана) и на оперативните предизвикателства, свързани със спирането на производството в Мали.

В Океания общите разходи за добив се покачиха до 1 464 долара за тройунция, което се дължи основно на по-високите капиталови разходи за поддържане на съществуващите активи и спада на производството в някои държави, като например Папуа Нова Гвинея и Австралия.

Подобна тенденция се наблюдава и в Южна Америка, където Световният съвет по златото отчита увеличение на общите разходи за добив до 1 197 долара за тройунция. Причини за това увеличение са неблагоприятните климатични условия и продължаващата работа по разработване на нови обекти.

В Северна Америка, по-конкретно в Канада и Съединените щати, разходите за добив поддържат стабилно ниво от 1 508 щатски долара за тройунция с минимално увеличение от едва 2% на годишна база. Докато някои канадски мини отчитат рекорден добив, САЩ са изправени пред по-високи разходи вследствие на по-ниското качество на рудата.

Като цяло въпреки повишаващите се разходи 97% от първичното производство на злато остава рентабилно. Различията в регионалните резултати и нарастващите общи разходи за добив показват, че минният сектор навлиза в нова фаза, в която увеличаващите се разходи се компенсират от почти рекордните цени на златото. Тези тенденции създават едновременно предизвикателства и нови възможности за производителите на злато, които трябва да се адаптират към динамично променящите се пазарни условия.