Фиатните валути срещу материалния аспект на златото

В първата ни статия (Златото изпревари еврото: новият световен резерв номер две е факт!) разгледахме настъпилата промяна в структурата на световните резерви – златото изпревари еврото и се превърна във втория по важност резервен актив в света след щатския долар. 

Тази промяна не се случи за една нощ. Тя отразява дългосрочни тенденции – геополитическо напрежение, инфлационен натиск и нарастващ световен дълг. Ето защо продължаваме нашата минипоредица. В тази втора част разглеждаме основните разлики между златото и т.нар. „фиатни валути“ и защо централните банки все повече разчитат на златото като опора за своите резерви.

 

Фиатните валути: инструменти на доверие, а не на сигурност!

Фиатните валути (като щатския долар, еврото или китайския юан) се базират изцяло на доверието в емитента си – държавата или нейната централна банка. Те не са обезпечени с никаква вътрешна стокова стойност. Когато правителствата се сблъскват с нарастващ дълг, фискални дефицити и геополитически натиск, доверието в тези валути отслабва. А когато паричното предлагане се увеличава без реално обезпечение, тези валути бързо губят стабилността си.

 

Световното парично предлагане във времето

 

Достатъчно е да погледнем ръста на паричното предлагане през последните години – огромни суми новосъздадени пари без реално обезпечение. Естествената последица е инфлация, обезценяване на валутата и загуба на покупателна способност.

От края на Златния стандарт през 1971 г. доларът е загубил приблизително 85% от стойността си. Европа е изправена пред нарастваща инфлация и засилен бюджетен натиск. Делът на еврото в официалните световни резерви бавно намалява, като през 2024 г. спадна до едва 16%. Световният дълг в момента надхвърля 324 трилиона щатски долара, като около 30% от него представляват структурни дългове. Това нарастващо дългово бреме подкопава доверието във фиатните валути, което на свой ред повишава привлекателността на златото като „сигурно убежище за съхраняване на стойност“.

 

Златото е в свой отделен клас

Златото не е актив, който се основава на обещания или доверие в институции. За разлика от фиатните валути, които централните банки могат да увеличават без ограничения, предлагането на злато е физически ограничено, с увеличение на световните запаси с едва 1,4% до 2,2% годишно.

Златото не е обвързано с нито една държава или политическа система и не носи риск от контрагента. Стойността му не зависи от платежоспособността на дадена държава или институция.

Приема се навсякъде по света, изпитано е във времето и е запазило стойността си през войни, валутни реформи и финансови кризи.

Именно затова днес централните банки вече не гледат на златото като на реликва от миналото, а като на съвременен инструмент за обезпечаване на паричната стабилност. Златото се е превърнало в крайъгълен камък на диверсификацията на резервите – универсално, наднационално и независимо от цикличните политически процеси.

 

Доверието се измества

По данни на ЕЦБ и в. „Файненшъл таймс“ от 2024 г.:

• Златото вече формира 20% от световните валутни резерви – изпреварвайки еврото, чийто дял е спаднал под 17%.
• Централните банки са закупили над 1 000 тона злато през 2024 г. – рекордни резултати за трета поредна година.
• Общите официални златни резерви вече надхвърлят 36 000 тона – най-високото ниво от ерата на Бретън Удс.
• Днес всеки пети долар в световните резерви е обезпечен със злато.

 

Тези цифри говорят сами за себе си: златото вече не е алтернатива, а завръщане към сигурността!

Осъзнавайки, че фиатните валути са уязвими по време на кризи, централните банки преобразуват все по-голяма част от резервите си в златото – актив, който е преживял войни, крах на империи и валутни реформи. 

Златото възвръща своята позиция. То не само е сигурно убежище, но бързо се утвърждава и като гръбнак на една нова политика за резерви. Да го притежаваш днес означава да държиш бъдещето в ръцете си.

Затова и индивидуалните инвеститори следва да обмислят включването на физическо злато като част от своята финансова база. Не само с цел постигане на печалба, но и за осигуряване на стабилност – точно както постъпват централните банки днес.