От 2001 г. насам Хърватия не е имала регистрирани златни резерви. В края на миналата година обаче всичко се промени, след като централната банка в страната закупи почти два тона от благородния метал. „Хърватската национална банка се присъедини към редиците на източноевропейските банки, които се ориентираха към благородния метал през 2022 г.“, коментира в Туитър Кришан Гопаул, анализатор от Световния съвет по златото.

Това, което прави покупката особено интригуваща, е че Хърватия се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г. и Хърватската национална банка се включи в управлението на валутните резерви на ЕЦБ. При присъединяването си към евросистемата обаче националните банки са длъжни да прехвърлят част от валутните си резерви в международните резерви на ЕЦБ. Дялът на хърватската банка възлиза на 639,9 млн. евро, от които 85% са платени в щатски долари (580,1 млн. щатски долара), а 15% – в злато (приблизително 56 256 унции).

В момента Европейската централна банка държи 506,5 тона злато, което все още е по-малко от една шеста от резервите на Германия, но тридесет и три пъти повече от тези на Чехия. Хърватия показа, че дори една сравнително млада централна банка може да допринесе за стабилността на еврото със своите долари и злато. Златото остава важен инструмент за валутните резерви и допринася за стабилността на еврото.