На 15 август 1971 г. американският президент Ричард Никсън прави телевизионно обръщение, с което преобразява световната финансова система по-цялостно от повечето икономически реформи на миналия век. Той обявява, че Съединените щати временно преустановяват конвертируемостта на долара в злато. Мярката е трябвало да бъде временна. Но така и не е отменена.

С решението си Никсън слага край на епохата, в която стойността на валутите е пряко обвързана със златото, и поставя началото на система, в която стойността на парите се основава до голяма степен на доверието в икономиките, централните банки и правителствата.

Петдесет и пет години по-късно си струва да се запитаме какво всъщност означава тази промяна. Не само за световната икономика, но и за инвеститорите.

 

Когато парите са били обезпечени с истинско злато

През по-голямата част от съвременната история парите са били нещо повече от обикновено средство за размяна. Те са представлявали обещание, че могат да бъдат обменени за определено количество злато.

 

 

Последната форма на тази уредба е Бретън-Уудската валутна система, установена след Втората световна война. Американският долар се конвертира в злато по фиксиран курс от 35 долара за тройунция, а останалите основни валути са обвързани с долара. Системата осигурява стабилност на световната търговия, ограничава валутната волатилност и създава високо доверие в международната финансова система. В същото време сериозно ограничава възможността на правителствата да създават нови пари без съответно увеличение на златните си резерви.

Именно тази парична дисциплина е едновременно най-голямата сила на системата и, в крайна сметка, причината за нейния крах.

 

Защо се слага край на златния стандарт?

През 60-те години на миналия век Съединените щати финансират войната във Виетнам, мащабни социални програми и икономически растеж чрез все по-големи бюджетни дефицити. В световната икономика се натрупват повече долари, отколкото могат да бъдат обезпечени от златните резерви на САЩ.

Когато някои държави започват да изискват физическо злато в замяна на доларите си, става ясно, че системата не може да бъде поддържана в дългосрочен план.

Затова решението на Никсън всъщност не е причината за проблема, а неговата кулминация.

От 1971 г. насам живеем в свят на фиатни валути – пари, чиято стойност не е обезпечена с благородни метали, а се основава на доверието в паричната политика и икономическата сила на отделните държави.

Тази система дава по-голяма свобода за реагиране на икономически кризи, спомага за по-бърз икономически растеж и подкрепя развитието на финансовите пазари. Едновременно с това обаче премахва и естественото ограничение пред увеличаването на паричното предлагане и натрупването на публичен дълг.

 

Какъв е изводът от последните 55 години?

Историята не може да бъде сведена до един-единствен показател. И все пак трудно можем да пренебрегнем някои тенденции.

Публичният дълг в повечето развити икономики достигна исторически високи нива. Глобалният дълг нарасна на 353 трилиона долара, което се равнява на 305% от световния БВП. Балансите на централните банки се увеличиха многократно след финансовата криза от 2008 г. и пандемията от COVID-19, достигайки безпрецедентни равнища. Паричното предлагане също нараства с темпове, които биха били немислими само преди няколко десетилетия.

Цената на златото също се променя драстично. До 1971 г. тя е административно фиксирана на 35 долара за тройунция. Днес е многократно по-висока. Пътят дотук обаче далеч не е праволинеен. През десетилетията златото преминава през няколко продължителни периода на растеж и корекция, отразяващи инфлацията, промените в паричната политика, геополитическите конфликти и икономическите кризи.

 

Цена на златото

 

 

Често ме питат дали златото днес е скъпо. Според мен по-важният въпрос е следният:

„Златото наистина ли е скъпо или просто хартиените валути са загубили част от покупателната си способност през последните петдесет и пет години?“

За мен именно тази промяна в гледната точка е едно от най-важните наследства на 1971 г.

 

Защо златото все още има място в съвременните портфейли?

Златото не е инвестиция, която редовно генерира доходност по начина, по който го правят акциите или облигациите. То има съвсем различна роля. Златото е актив, който не представлява задължение за никого – нито за правителство, нито за централна банка – и предлагането му не може да се увеличава по желание. Именно затова златото често се възприема като средство за съхраняване на стойността.

Самите действия на централните банки подкрепят тази гледна точка. През последните години те са сред най-големите купувачи на злато. На фона на нарастващото геополитическо напрежение, високите нива на задлъжнялост и несигурността в глобалната икономика централните банки диверсифицират резервите си с актив, който не представлява вземане към друга държава или институция.

 

Закупени количества злато от централните банки

 

 

Нарастващото значение на златото не се ограничава само до покупките на централните банки. В някои щати на САЩ през последните години златото и среброто частично възвърнаха и статута си на законно платежно средство. Юта е първата, която предприема тази стъпка през 2011 г. с приемането на законодателство, с което златото и среброто се признават за законно платежно средство и се позволява използването им за погасяване на задължения, а в много случаи и за плащане на щатски данъци. През следващите години подобни мерки бяха предприети или са в процес на въвеждане и от други щати, сред които Аризона, Уайоминг, Оклахома и Тексас. Това не означава завръщане към златния стандарт или замяна на щатския долар. Но е интересен признак, че дори повече от половин век, след като благородните метали престават да бъдат в основата на паричната система, те продължават да се ползват с доверието както на част от обществото, така и на законодателите.

Ако най-големите управители на парични резерви в света разглеждат златото като стратегическа част от портфейлите си, напълно логично е и частните инвеститори да се запитат каква роля може да има то в управлението на собственото им богатство.

Златото не е конкурент на инвестициите в акции, нито е инструмент за краткосрочни спекулации. То е един от стълбовете на диверсифицирания портфейл, чиято цел е най-вече съхраняване на покупателната способност и стойността на активите в периоди на повишена несигурност.

 

Защо редовното инвестиране е разумен подход?

В дългосрочен план е трудно да се определи кой е идеалният момент за покупка. Именно затова редовното инвестиране набира все по-голяма популярност и при физическото злато. Подобно на инвестирането във взаимни или борсово търгувани фондове с този подход покупките се разпределят във времето, покупната цена се осреднява и се намалява влиянието на емоциите върху инвестиционните решения.

За повечето домакинства този подход е и по-достъпен от еднократната покупка на по-голямо златно кюлче. Дългосрочното спестяване в инвестиционно злато e естествено допълнение на другите стратегии за натрупване и съхраняване на богатство.

 

Когато традициите срещат технологиите

Начините на инвестиране във физическо злато са се променили значително през последните години. В миналото инвестирането в злато обикновено означаваше закупуване на кюлчета или монети и съхраняването им в сейф. Днес инвеститорите очакват удобството, с което са свикнали от съвременните финансови услуги.

 

 

Това е насоката, в която се развива и IBIS InGold. Системата InGold PAY^® съчетава редовното инвестиране във физическо инвестиционно злато с цифровите технологии. Клиентите не само изграждат дългосрочен резерв от активи, но и придобиват възможността да използват златото си активно. Те могат гъвкаво да използват стойността, съхранявана в злато, за покриване на текущи нужди: било то за неочаквани разходи или за ежедневни трансакции.

Повече от петдесет години след края на златния стандарт златото отново придобива една от характеристиките, с които хората естествено са го свързвали от векове. То вече не служи единствено за запазване на покупателната способност на активите, като средство за защита и стабилизатор на портфейла; благодарение на новите решения златото отново може да се използва като платежно средство.

Иновациите от този вид представляват следващия етап в развитието на инвестирането в благородни метали. Бъдещето не се крие единствено във възможността да притежаваме ценни активи, а и в това да можем да ги използваме удобно, безопасно и ефективно в ежедневието.

 

Годишнината от края на златния стандарт не е просто повод да си припомним едно важно историческо решение. Тя е и възможност да осмислим колко дълбоко се е променил светът на парите през последните петдесет и пет години. Паричните системи, инструментите на централните банки и технологиите, които оформят съвременните финанси, са претърпели огромна промяна.

И все пак златото запазва изключителното си място и в този нов свят. От хилядолетия то представлява актив, който не е пасив на нито една държава и чиято стойност не зависи пряко от политическите решения. Затова не е изненадващо, че централните банки по света продължават да увеличават златните си резерви и че златото и среброто отново придобиват статут на законно платежно средство в някои щати на САЩ. Това не е завръщане към златния стандарт. По-скоро е потвърждение, че ролята на златото може да се адаптира към променящите се условия и да остане актуална дори в ерата на дигиталните валути, незабавните плащания и съвременните финансови технологии.

Може би именно това е най-голямото наследство от 1971 г. Петдесет и пет години след края на златния стандарт е ясно, че в света на фиатните валути значението на златото не просто се е запазило: в много отношения то отново се увеличава.